Национален форум за Народния съд в Русе припомня жертвите на комунистическия режим
Национален форум за Народния съд събра учени, общественици и институции в Русе, за да почетат паметта на убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 година. Събитието беше организирано от Международното дружество „Елиас Канети“ и Държавна агенция „Архиви“, под патронажа на областния управител Драгомир Драганов.
Форумът се проведе под формата на кръгла маса на тема „Народният съд – памет и рефлексии, 80 години по-късно“. В него участваха историци, обществени личности и представители на държавни институции. Основната цел на инициативата беше да се припомни мащабът на репресиите и да се обсъди тяхното отражение върху българското общество.
Панихида ще почете жертвите в Русенско
В рамките на програмата утре ще се проведе и панихида в памет на убитите без съд и присъда в Русенско. Инициативата ще се осъществи в местността Бальов дол между селата Щръклево и Нисово, където през ноември 1944 г. са избити десетки интелектуалци, сред които внучката на Баба Тонка – Тонка Обретенова-Просеничкова, и съпругът ѝ Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия в Русе.
По сведения на историците в района има три масови гроба, а точният брой на жертвите остава неизвестен. За улеснение на желаещите да присъстват на панихидата, ще бъде осигурен транспорт от Русе, който ще тръгне в 10:00 часа от цветния пазар до НОИ.
Историците припомниха мащаба на репресиите
По време на форума директорът на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев представи исторически данни за Народния съд. Според него процесът е бил предварително планиран и насочен към унищожаването на българския елит – интелектуалци, държавници и общественици.
По официални данни Народният съд е произнесъл 2730 смъртни присъди, но според историците реалният брой на убитите е между 18 000 и 20 000 души. Голяма част от тях са погребани без смъртни актове, което оставя много от жертвите безименни.
Груев посочи, че в Държавна агенция „Архиви“ се съхранява пълната документация на Народния съд, а част от нея вече е дигитализирана. Процесът включва 13 централни състава и 65 провинциални, като целта е да се осигури обществен достъп до всички материали, за да се съхрани паметта за жертвите и историческата истина.