България предлага специално плащане за маслодайната роза след 2027 г.

Подкрепа за маслодайната роза чрез отделна интервенция в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. е сред предложенията, които България представи на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви, че страната ни настоява в европейския регламент да бъде предвидена специална възможност за подпомагане на производителите на маслодайна роза.

Българското предложение предвижда в Регламента за ОСП да бъде добавен нов член, уреждащ интервенция с наименование „Специално плащане за културата маслодайна роза“. Финансирането на тази мярка трябва да бъде осигурено от бюджета на Общата селскостопанска политика.

Министър Абровски изтъкна значението на розопроизводството за българската традиция и земеделие. По думите му зад аромата на българското розово масло стоят многовековно наследство, специфично производство и усилията на поколения производители, които страната има отговорност да съхрани и подкрепи.

Той подчерта, че характерните особености на българската роза допринасят и за уникалността на Европейския съюз. В знак на внимание към участниците в заседанието министърът им подари мускалчета с българско розово масло – един от най-разпознаваемите символи на националното земеделие и традиции.

Преходна национална помощ

Сред останалите приоритети на България в преговорите за бъдещата ОСП Пламен Абровски посочи запазването на възможността за предоставяне на преходна национална помощ. По този въпрос страната ни подкрепи документ, иницииран от Румъния, към който се присъединиха още Кипър, Унгария, Полша и Словакия.

Министърът заяви, че предвид задълбочаващите се икономически, геополитически и климатични предизвикателства България продължава да отстоява позицията за силна и надеждно финансирана Обща селскостопанска политика.

В хода на дискусията Абровски постави и въпроса за праговете, които ще се прилагат при намаляване на плащанията по интервенцията за дегресивно подпомагане на площ.

България подкрепя доброволното въвеждане на намаленията и тавана на плащанията, като предлага отделните държави членки да определят праговете според структурата и особеностите на своите земеделски стопанства.

Българската страна настоява в европейския регламент да бъде включена и възможност от плащанията да се приспадат разходите за възнаграждения и осигурителни вноски, свързани със селскостопанската дейност. Според предложението това трябва да бъде съобразено с действащите към момента разпоредби, като прилагането му остане доброволно и се решава на национално равнище.

Напояването и иновациите са сред приоритетите на бъдещата ОСП

Министър Абровски акцентира върху необходимостта новата селскостопанска политика да създаде условия за развитие на напояването и реализиране на мащабни проекти в областта на хидромелиорациите. В това число той включи изграждането и развитието на колективни и териториални системи.

Според него бъдещата ОСП трябва да разполага и с достатъчно гъвкави инструменти, които да позволяват бързо планиране и програмиране на извънредни мерки при неблагоприятни климатични условия или други кризисни събития.

Друг акцент в българската позиция е гарантирането на подкрепа за Системата за знания и иновации в селското стопанство (АКИС). Целта е да се осигури непрекъснато предоставяне на консултантски услуги, функциониране на иновационните мрежи и изпълнение на дейности, насочени към внедряване на иновации.

България настоява за сигурност при плащанията и спешни мерки срещу болестите по животните

В заключение на обсъждането министър Абровски подчерта, че за страната ни остават важни осигуряването на подходящ преходен период и установяването на ясни правила за отпускане на директните плащания след 2027 г. Според българската позиция тези условия трябва да гарантират непрекъснатост и предвидимост на подпомагането.

Преди началото на заседанието, в изявление пред медиите, министърът съобщи и за съвместна инициатива на България, Румъния, Гърция и Кипър. Четирите държави ще настояват Европейската комисия да предприеме спешни действия заради усложнената епизоотична обстановка и разпространението на чума и шарка по дребните преживни животни.

Сред предложенията на страните са актуализиране на европейското законодателство и осигуряване на европейско финансово подпомагане и обезщетения за земеделските стопани. Мерките трябва да покриват загубите и ограниченията, произтичащи от действията за ликвидиране на заболяванията.

България настоява също Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) да извърши научни проучвания относно възможностите за използване и търговия с продукти от животни в условията на прилагане на епизоотични мерки.